- Яна, как се появи интересът ти към Йогалатес и как стана преходът от предишната ти работа към преподаването?

Движението е моят начин на живот и в тинейджърските си години съм спортувала какво ли не. Имам гръбначно изкривяване обаче и в един период от живота ми изпитвах доста силни болки в гърба. Веднъж посетих час по пилатес и се почувствах като преродена. Малко по-късно открих и йогата за себе си и сега се опитвам да съчетавам и двете в тренировките, които водя.
Преходът от работата в офис към работата в зала стана много лесно, чаках го с нетърпение. Имам още много да уча, но съм изключително щастлива, че предприех тази крачка. Известно време се чувствах просто като в дълга почивка и ми се струваше, че ей сега ще се върна в офиса и ще седна пред компютъра. За щастие, сега седя само на постелката.

- Кои са любмите ти непрофесионални занимания?

Превърнах любимото си непрофесионално занимание – спорта, в професионално, но иначе много обичам да чета и да се разхождам сред природата – най-вече в планините.

- Човек е сложна система и все пак, ако използваш три думи, за да се опишеш, какви биха били те?

Аз ще използвам само една дума - усмихната. Много съм усмихната и понякога това стига, за да разчупи дебели ледове, да събаря големи прегради и да отваря много врати. С усмивка мога да изразя много емоции, включително и не особено позитивни. Тогава усмивката контрастира и силно подчертава това, което искам да кажа:)

- Как биха те описали близките ти с три думи?
Съпругът и синът ми бяха единодушни, че съм мила. Другите две думи се споразумяха да бъдат енергична и усмихната. Последото съвпада и с моето определение, така че би трябвало да е вярно.

-Какво е важно за теб в отношенията между хората, в отношенията човек-свят?
Светът се е превърнал в едно много студено място. Всеки е зает със собствените си грижи и общуваме с другите някак повърхностно. Затова ще кажа, че според мен е важна топлината в отношенията. И не говоря за разбиране, толерантност, даже и загриженост нямам предвид - просто топлина. Първият път, когато посетих йога час в Юнити студио, закъснявах. Побързах да поздравя, да си подам спортната карта и да се настаня на постелката. Инструкторът обаче ми каза - "Благодаря за картата, но нека първо се запознаем". Не мислех, че нещо толкова малко, ще ми направи такова голямо впечатление. Много често в спортните зали хората влизат, тренират и си излизат, понякога дори и без поздрав. И така е не само там. Като роботи сме - свършваме това, за което сме дошли, но някак механично. Няма емоция, няма чувства, няма..топлина.
- Как се чувстваш в Юнити Студио?

Юнити студио е мястото, където за пръв път посетих йога практика, където водих своята първа практика, като инструктор и където срещнах невероятни хора, заради които успях да си кажа "Леле, добри хора наистина съществуват!". Така че определено това е едно специално място за мен, а и за много от клиентите, които го посещават. Тук има отношение, а и самото място излъчва някакво спокойствие.

- Защо хората да дойдат на Йогалатес?

Не мога да промотирам собствения си час, никога не ме е бивало за търговец. Смятам, че всяко движение е полезно и човек трябва да открие своето. Хората, които идват на йогалатес при мен, споделят, че им харесва, защото макар и с бавно темпо, заниманията са по-динамични от класическата йога практика. До някъде участват и в самото създаване на тренировката и това им допада - по време на практиката често се случва да се смеем и шегуваме, да си "пуфтим" след някое по-трудно упражнение, да споделят кое упражнение много, ама много искат да махна от програмата или кое им харесва. Така че - забавляваме се, елате:)